Областна администрация – Монтана, Монтана ПК 3400 пл. „Жеравица” 1, тел: /096/ 399 101, e-mail: oblastmont@montanabg.org, работно време на звеното за административно обслужване: от 9.00 до 17.30ч. без прекъсване. Приемен ден на областния управител – всеки втори четвъртък от месеца от 13.30 ч. до 17.30 ч. Приемен ден на зам.областните управители – всеки вторник от 13.30 ч. до 17.30 ч.

Анкета


КООРДИНАТИ НА ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ МОНТАНА
Областна администрация - Монтана
Монтана, ПК 3400
пл. "Жеравица" 1
тел.: (096) 399101
факс: (096) 399129
e-mail: oblastmont@montanabg.org
БУЛСТАТ 000320534
ИН по чл.94, ал.2 от ЗДДС BG000320534
IBAN BG26STSA93003101051501

Областна администрация Монтана е администратор на лични данни, вписан в „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри” с идентификационен № 19466

Работно време на звеното
за административно обслужване:
от 09.00 до 17.30 без прекъсване






КАРТА НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ В ОБЛАСТ МОНТАНА (за сваляне)
КАРТА НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ В ОБЛАСТ МОНТАНА

Декларация на ръководството на Областна администрация - Монтана за политиката по качеството и информационната сигурност

Декларация на ръководството на Областна администрация - Монтана за политиката по качеството и информационната сигурност


Banner 1

Banner 1

Banner 3

Banner 3

Banner 3


KZD KZLD

Ако сте пострадал от престъпление

География
Географско положение

Област Монтана заема централната част на Северозападна България с обща площ от 3 635 кв. км, което е 3,2 % от територията на Република България. Северна граница на областта е река Дунав, която е и държавна граница с Румъния. На югозапад областта граничи със Сърбия, на юг е ограничена от северните склонове на Стара планина. Съседна област в западна посока е Видин, в източна – област Враца и в южна посока – област София.

Важно предимство на областта, свързано с местоположението й, е фактът, че през територията й минават два от европейските транспортни коридори от мрежата TINA - коридор № 4(път Е 79) Видин-Монтана-Враца-София-Кулата(РП І-1) и коридор № 7(река Дунав). През територията на област Монтана преминава и най-краткият път от Видин за София – второкласен път ІІ - 81 през Старопланинския проход Петрохан, който обслужва и пристанище Лом, като му осигурява връзка с гръцкото пристанище Солун. Тези фактори могат да имат стимулиращо влияние върху общото развитие на промишлеността, селското стопанство, търговията и туризма в областта.
Административно областта е разделена на единадесет общини: Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вършец, Вълчедръм, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци и Якимово. Областите Монтана, Видин и Враца съставят Северозападния район за планиране.

Природни ресурси

Релефът на област Монтана е много разнообразен. Северната част на областта е разположена в Дунавската равнина, а в южна посока релефът постепенно преминава в планински, като обхваща части от Предбалкана. Южните части на областта включват територията на най-масивния дял на Западна Стара планина с най-висок връх Ком – 2 016 м. Тук се намира и Петроханската седловина, през която минава най-краткия път от Северозападна към Югозападна България. Склоновете на Стара планина са обрасли с широколистни и иглолистни гори.
Климатът в региона е умереноконтинентален, със студена зима и топло лято. Средната годишна температура е 11,1 градуса.
Главните реки са Огоста, Цибрица и Лом. Те са с малки водни количества и практически имат малко значение за напояване. На територията на област Монтана се намират язовирите “Огоста” и “Среченска бара” и около 50 броя микроязовири с местно значение.
Язовир “Огоста”, изграден на р. Огоста като част от напоителна система, е най-големият язовир в Република България със земно-насипна стена и един от най-големите на Балканския полуостров, с водовместимост 500 млн. куб.м. Язовир “Среченска бара“, с полезен обем 15,5 млн. куб. м е изграден като източник за водоснабдяване на областните градове Монтана и Враца, градовете Берковица, Мездра и други селища от двете области.
Минералните извори са сред ценното природно богатство на областта. С национално значение са топлите минерални извори в община Вършец - гр. Вършец и с. Спанчевци, използвани за лечение сърдечно-съдови заболявания, заболявания на централната и периферната нервна система, ендокринно–обменни, на опорно-двигателния апарат и др. Извори с топла минерална вода, които могат да имат стопанско значение, се намират в с. Бързия, а също в селата Боровци и Замфирово община Берковица.
Почвите имат ясно изразено зониране в посока север-юг. Дунавската равнина се характеризира с плодородните черноземни почви, в Предбалкана са разпространени сиви горски почви, а в Старопланинската част - кафяви горски и планинско-ливадни почви. Характеристиките на преобладаващата част от почвите са много благоприятни за развитие на основните отрасли на земеделието и животновъдството. В община Берковица има специфични благоприятни условия за отглеждане на ягоди и малини.
Полезните изкопаеми в областта са с местно значение, предимно строителни материали - варовик, индустриални минерали, гранит, диабази. В община Чипровци има флуоритово находище.
Проучено е находище на лигнитни въглища в Ломския въглищен басейн между реките Цибрица и Лом, на площ около 300 кв.км, които са с ниска калорична стойност и не се експлоатират. Железни, сребърни и оловни руди има в община Чипровци /Стара планина/, където добивът е прекратен, медни, сребърни и златни – при селата Говежда, Дива Слатина, Дълги Дел и Копиловци.
С по-голямо стопанско значение са залежите на глини и мергели. Находища на огнеупорни глини има при с. Клисурица и при с. Долна Рикса. На територията на областта действат кариери за открит добив на строителни материали - варовик, пясък, глина, баластра.
Като цяло количеството и качеството на полезните залежи не позволяват развитието на добивни производства със сериозно стопанско значение.
Горско богатство включва масиви от бук, дъб, цер, бял бор, черен бор и смърч. Разпространени са много билки, някои от които са жълт и червен кантарион, риган, маточина, бял равнец, липа, черен бъз, черен и червен глог, червен божур и др. В горите на Старопланинските склонове се срещат характерните за този географски пояс разнообразни животински видове. Разпространени са сърна, благороден елен, елен лопатар, дива свиня, заек, фазан. По отношение на животинския свят Дунавският район е забележителен с богато видово разнообразие на птици. Установени са над 100 вида птици, по-голямата част от които са постоянни, а други са преминаващи.

Дата: 2 ноември 2009 / Версия за печат