Областна администрация – Монтана, Монтана ПК 3400 пл. „Жеравица” 1, тел: /096/ 399 101, e-mail: oblastmont@montanabg.org,montana@montana.government.bg, работно време на звеното за административно обслужване: от 9.00 до 17.30ч. без прекъсване. Приемен ден на областния управител – всеки втори четвъртък от месеца от 13.30 ч. до 17.30 ч. Приемен ден на зам.областните управители – всеки вторник от 13.30 ч. до 17.30 ч.

Анкета

Вижте тук

КООРДИНАТИ НА ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ МОНТАНА
Областна администрация - Монтана
Монтана, ПК 3400
пл. "Жеравица" 1
тел.: (096) 399101
факс: (096) 399129
e-mail: oblastmont@montanabg.org, montana@montana.government.bg
БУЛСТАТ 000320534
ИН по чл.94, ал.2 от ЗДДС BG000320534
IBAN BG26STSA93003101051501

Областна администрация Монтана е администратор на лични данни, вписан в „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри” с идентификационен № 19466

Работно време на звеното
за административно обслужване:
от 09.00 до 17.30 без прекъсване






КАРТА НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ В ОБЛАСТ МОНТАНА (за сваляне)
КАРТА НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ В ОБЛАСТ МОНТАНА



Banner 1

Banner 1

Banner 3

Banner 3

Banner 3


KZD KZLD

Ако сте пострадал от престъпление

Демографска характеристика
БРОЙ НА НАСЕЛЕНИЕТО
Към 01.02.2011 г. населението на област Монтана е 148 098 души, което представлява около 2,0% от общото население на страната. По брой население област Монтана се нарежда на 18 място сред областите в България.
Данните от последното преброяване показват, че област Монтана е една от трите области, засегнати в най-голяма степен от обезлюдяване /като преди нея са само областите Враца и Видин/.
В периода между двете преброявания 2001 – 2011 г. населението на област Монтана намалява с 34 160 души, което представлява средногодишен темп на намаление от 1.75%. /За страната средногодишния темп на намаление за този период е 0,7%./
Повече от половината от намалението на населението (57,8%) се дължи на отрицателния естествен прираст (повече починали от родени лица). Другата половина се дължи на вътрешната и външната миграция, като вътрешната миграция /изселването на населението от област Монтана към София и другите големи градове/ е почти два пъти /1,7 пъти/ по-голяма от външната.

Фиг. 1
Демографска характеристика

Тенденция за намаляване броя на населението през 2011 година спрямо 2001 година  има във всички общини на област Монтана. С най-малък процент на обезлюдяване е община Монтана – 12,3. Следват  община Вършец и община Берковица – с около 17%.



ВЪЗРАСТОВО - ПОЛОВА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО
Към 01.02.2011 година мъжете в област Монтана са 72 841души (48.8%), а жените -  75 257 (50.2%), или на 100 мъже се падат 103 жени. Жените са преобладаващата част от населението във всички общини с изключение на община Георги Дамяново.
Общо за област Монтана към 01.02.2011 година съотношението между мъжете и жените във възрастовата граница до 60 години е в полза на мъжете. С увеличаването на възрастта се наблюдава по-висока смъртност при мъжете, която довежда до промяна в половата структура в полза на жените.
Данните от последното преброяване на населението показват, че в област Монтана продължава процесът на демографско остаряване, изразяващ се в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване дела на населението на 65 и повече години.
 За първи път от преброяванията след 1965 година към 01.02.2011 година се констатира увеличение на дела на населението във възрастовата група 15 – 64 години. Спрямо 2001 г. този дял е нараснал с 1.2% и от 62.5% е достигнал 63.7%.           
 
НАСЕЛЕНИЕ ПО СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ
При последното преброяване беше установено, че към 01.02.2011 година от общо 148 098 човека, живеещи в област Монтана, 54 028 (36,5%) са неженени/ неомъжени, 65847 (44,5%) са женени/ омъжени, 19 693  (13,3%) са овдовели и  8 530 (3,5%) са разведени лица.
Най-общата тенденция в структурата на населението по семейно положение за изминалите 10 години се изразява в намаляване дела на женените/ омъжените лица за сметка на неженените/ неомъжените лица и на лицата в съжителство без брак. Около два пъти се увеличава делът на лицата, които живеят в семейно съжителство, без сключен юридически брак - от 4,4% през 2001 г. той достига 8,3% през 2011 година.
От всички съжителства без брак 67,5% са сред младите възрастови групи от 16 до 39 години. С увеличаване на възрастта този дял намалява и сред населението на 40 - 49 годишна възраст той е 11,6%,  а сред лицата над 50 годишна възраст – 10,1%.   
Общините с най-висок относителен дял на лицата в съжителство без брак в област Монтана са Бойчиновци (12,1%) и Якимово (10,2%). Най-нисък е този относителен дял в Чипровци (3,4%) и Георги Дамяново (4,8%).

НАСЕЛЕНИЕ ПО ОБРАЗОВАНИЕ
Данните от преброяванията на населението в България дават възможност да се характеризира както образователното равнище на населението към годините на преброяванията, така и тенденциите в неговото изменение.
Към 01.02.2011 година броят на лицата с висше образование в област Монтана е 17068 човека, или всеки осми (12.2%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване, относителният дял на висшистите се увеличава с около 3 процентни пункта.
Лицата, завършили средно образование в област Монтана са 63 538, което представлява  45,5% от населението на 7 и повече години. През 2001 година населението от тази група е било 36,6%.
    За последните десет години намалява относителния дял на населението със завършено основно образование от  31,9%  на 27,6%, както и на хората с начално образование – от 13,9 на 8,7%.
Значителни са различията в образователната структура на населението от област Монтана по местоживеене - почти 2/3 от жителите на градовете (66.3%) са със завършено най-малко средно образование, докато за жителите на селата този относителен дял е едва 42.8%.
За пръв път при настоящото преброяване е включена категорията „никога не посещавали училище”. Броят на тези лица в област Монтана към 01.02.2011 година е 1115, или 0.8% от населението на 7 и повече навършени години. Малко повече от една четвърт от тях или 299 човека са на възраст до 29 години. Различия има не само по възраст, но и според самоопределението им по етноси. Около 3,4 % от определилите се като роми на възраст 7 и повече години никога не са посещавали училище. При лицата от тази възрастова група, самоопределили се като българи, този процент е по-малко от  0,4.

ЕТНО-ДЕМОГРАФСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НАСЕЛЕНИЕТО
Етно-демографските признаци са традиционни за преброяванията в нашата страна. При преброяването към 01.03.2011 година са приложени са принципите и препоръките на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:
•Доброволност на отговорите.
•Самоопределение.
•Възможност за свободно записан отговор при самоопределение в групата други.
•Възможност да не отговорят на въпроса.
Лицата от област Монтана, които са се възползвали от правото на доброволен отговор на въпроса за етническо самоопределение, са 96,9 % от населението на областта. От тях 828 човека са отговорили, че не се определят.Около 4600 лица не са пожелали да отговорят на въпроса за етническата си принадлежност.
Установилите се  демографски тенденции и засилена емиграция през последните 20 години се отразяват върху броя на всички етнически групи в областта, в резултат на което не настъпват съществени изменения в етническата структура на населението в годините между последните две преброявания:

Таблица 2

                          Структура на населението на област Монтана по етнически групи /проценти/

Години на преброяване

Българска

Турска

Ромска

Друга

Не се самоопределям

2001

86,42

0,13

12,5

0,36

0,59

2011

86,31

0,12

12,7

0,29

0,58

           
Българската етническа група обхваща 123820 или 86,3% от лицата, доброволно декларирали етническото си самоопределение. Българската етническа група преобладава във всички общини като в Чипровци и Георги Дамяново деклариралите принадлежност към българската етническа група са съответно 98,7% и 98,0%.
Ромският етнос традиционно е втората по численост етническа група в областта и наброява 18 228 души, според самоопределянето на лицата, с относителен  дял  от 12.7 %. Монтана е областта с най-голям дял на  ромския етнос в  страната, следвана от област Сливен - 11.8 %, Добрич – 8,8 % и Ямбол – 8,5%.
Майчиният език е вторият традиционно изучаван при преброяванията етнодемографски признак.
Българският е майчин език за 125499 души, или 86.4% от населението, ромският - за 16250 души, или 11.3% от лицата, отговорили на този доброволен въпрос в област Монтана. Турският е майчин език само за 274 души или 0,2% .
Другият традиционно изучаван при преброяванията етнодемографски признак е вероизповеданието.
От общото население на област Монтана 11923 души или 14,9% са се възползвали от правото си да не отговарят на въпроса.
Резултатите от преброяването на населението показват, че източноправославното християнско вероизповедание е най-разпространеното в област Монтана. Лицата, самоопределили се към него са 100571 души, или 73.9 % от лицата, отговорили на въпроса.
На следващо място преобладават лицата посочили протестантско вероизповедание – 2740 човека или 2 % от отговорилите.
Католическото вероизповедание изповядват 438 души или само 0.3% от отговорилите.  Мюсюлманско вероизповедание имат 97 човека от област Монтана или 0.1%. Друго вероизповедание извън посочените по-горе са определили, че изповядват 164 човека.
От отговорилите на въпроса за вероизповеданието 136 175 души от област Монтана  14842 лица (10.9%) са посочили, че нямат вероизповедание и 17323 (12.7%) не се самоопределят.

ИКОНОМИЧЕСКА АКТИВНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО
Икономическата активност е една от основните характеристики на населението.
Данните от последното преброяване потвърждават тенденцията за непрекъснато намаляване на броя на икономически активното население в областта.
През последната седмица на месец януари 2011 г. в област Монтана има 60 045  икономически активни лица на възраст между 15 и 64 години, което представлява 63,6% от населението в тази възрастова група.
От общия брой икономически активни лица 54,1% са мъже. Съотношението между активните мъже и жени на 100 икономически лица не се е променило през последните десет години.               
Общо за област Монтана коефициентът на икономическа активност възлиза на 63,6% при 65,3% за страната. Коефициентът на икономическа активност е изчислен като отношение на броя на икономически активните лица към населението във възрастовата група 15-64 навършени години. По този показател област Монтана се нарежда на 14-15 място в страната.
В област Монтана към края на януари 2011 година най-голям е броят на заетите лица в сектор “Услуги” – 20 802 човека, като една трета от тях се занимават с търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети. На следващо място за заетите в сектор “Индустрия” – 15485 души, от които в промишлеността – 11825 човека, в строителството – 2 230 души.


Дата: 20 януари 2012 Виж още...
История и култура
   Историята на област Монтана е многовековна и датира от най-дълбока древност. През античността регионът е бил населяван от тракийското племе “трибали”. След като става част от територията на Източната Римска империя, в района възникват поселищата Монтанензиум /Монтана/, Алмус /Лом/ и Медека /Вършец/, по-късно идват славяни и българи.Съвременната култура на областта е съхранила силното влияние на различните епохи, но дълбоко в своята същност тя е българска, европейска и общочовешка по дух.
Еклектичният й характер се вижда не само в културно-историческите паметници, изложени в много музеи, но и в цветовете на градската среда.Северозападът и неговият естествен център – Монтана остават духовна територия на прославения музикант Дико Илиев. Достойни негови последователи днес са не един и два оркестъра в региона.Драматичен театър „Драгомир Асенов”, Историческият музей, библиотека „Гео Милев” и Художествената галерия „Кирил Петров” са културни институти, които са от голямо значение за град Монтана и областта.
Няма общински център, където да липсва музейна сбирка или художествена галерия. Много са организираните прояви като пленери по живопис, дървена и керамична пластика, фестивали и конкурси по други направления на съвременното изкуство и култура
За първи път в нашата история и език думата “читалище” се появява в Лом в светското училище на учителя възрожденец и патриот Кръстъо Пишурка през 1848 година. Народно читалище “Постоянство“ – едно от първите в България, е създадено през 1856 год. от даскал Кръстьо Пишурка. Читалището ражда и първия български театър през 1856 г. Първата играна пиеса е “Многострадална Геновева”. Кръстьо Пишурка става родоначалник и създател на първия български театър - пръв режисьор, постановчик, сценарист и артист.
Любителският театър е донесъл много награди от фестивали и прегледи, а Ломският оперетен театър е награждаван с орден „Кирил и Методий”- първа степен. Записът на юбилейния спектакъл на “Веселата вдовица” по случай 75-годишнината на оперетния театър намери място в “Златният фонд” на Българското национално радио. Библиотеката при НЧ ”Постоянство” – гр. Лом е създадена през 1848 г. към училището, където е учител Кръстьо Пишурка.
Тя е общодостъпна, най-голяма на територията на община Лом. Притежава над 107 000 библиотечни единици – книги, периодични издания, много ценен нотен материал. Тук се съхраняват 163 старопечатни, редки и ценни заглавия.
Друг ценен фонд е краеведската сбирка, която наброява 270 тома. общинската художествена галерия “Поломие” е център на културен обмен и място за реализация на различни национални и международни изложби.
Римската крепост „Калето” в град Берковица е археологическа забележителност, допълнена от националните паметници – къщата музей „Иван Вазов”, Часовниковата кула от 1762 година, уникалните храмове „Рождество Богородично” /1843г./, „Свети Николай Чудотворец” /1871/, Художествената галерия и Етнографският музей определят Берковица като град с богата история и култура.
В културния календар град Берковица държи авторските права на международните форуми „Лачени обувки” - фестивал на детската песен и творчество, „Берксток”- рокфестивал, „Беркфест” – фестивал на любителското кино, „Ашиклар пее и танцува” – фолклорен фестивал, „Празник на Берковския Балкан” и „Празник на малината” – туристически събори с емблематично послание. Стогодишна е традицията на театралния колектив при читалище „Христо Ботев” в град Вършец, а самодейците от читалище „Пробуда” вече 75 г. съхраняват и развиват фолклорните традиции на своя край.
И двата духовни центъра са носители на неизброими награди от национални и регионални фестивали.Наличието на четири манастира, сред които духовната перла на Северозапада – Клисурският манастир „Св.Св. Кирил Методий”, който е четвърти по големина в България и е най-големият епархийски манастир, Лопушанският „Св. Йоан Предтеча”, Чипровският „Св. Иван Рилски”, Добридолският „Св. Троица” и стотиците храмове, създават богати възможности за разпалването на Божествената искра у всеки вярващ.


Дата: 17 ноември 2009 Виж още...
География
Географско положение

Област Монтана заема централната част на Северозападна България с обща площ от 3 635 кв. км, което е 3,2 % от територията на Република България. Северна граница на областта е река Дунав, която е и държавна граница с Румъния. На югозапад областта граничи със Сърбия, на юг е ограничена от северните склонове на Стара планина. Съседна област в западна посока е Видин, в източна – област Враца и в южна посока – област София.

Важно предимство на областта, свързано с местоположението й, е фактът, че през територията й минават два от европейските транспортни коридори от мрежата TINA - коридор № 4(път Е 79) Видин-Монтана-Враца-София-Кулата(РП І-1) и коридор № 7(река Дунав). През територията на област Монтана преминава и най-краткият път от Видин за София – второкласен път ІІ - 81 през Старопланинския проход Петрохан, който обслужва и пристанище Лом, като му осигурява връзка с гръцкото пристанище Солун. Тези фактори могат да имат стимулиращо влияние върху общото развитие на промишлеността, селското стопанство, търговията и туризма в областта.
Административно областта е разделена на единадесет общини: Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вършец, Вълчедръм, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци и Якимово. Областите Монтана, Видин и Враца съставят Северозападния район за планиране.

Природни ресурси

Релефът на област Монтана е много разнообразен. Северната част на областта е разположена в Дунавската равнина, а в южна посока релефът постепенно преминава в планински, като обхваща части от Предбалкана. Южните части на областта включват територията на най-масивния дял на Западна Стара планина с най-висок връх Ком – 2 016 м. Тук се намира и Петроханската седловина, през която минава най-краткия път от Северозападна към Югозападна България. Склоновете на Стара планина са обрасли с широколистни и иглолистни гори.
Климатът в региона е умереноконтинентален, със студена зима и топло лято. Средната годишна температура е 11,1 градуса.
Главните реки са Огоста, Цибрица и Лом. Те са с малки водни количества и практически имат малко значение за напояване. На територията на област Монтана се намират язовирите “Огоста” и “Среченска бара” и около 50 броя микроязовири с местно значение.
Язовир “Огоста”, изграден на р. Огоста като част от напоителна система, е най-големият язовир в Република България със земно-насипна стена и един от най-големите на Балканския полуостров, с водовместимост 500 млн. куб.м. Язовир “Среченска бара“, с полезен обем 15,5 млн. куб. м е изграден като източник за водоснабдяване на областните градове Монтана и Враца, градовете Берковица, Мездра и други селища от двете области.
Минералните извори са сред ценното природно богатство на областта. С национално значение са топлите минерални извори в община Вършец - гр. Вършец и с. Спанчевци, използвани за лечение сърдечно-съдови заболявания, заболявания на централната и периферната нервна система, ендокринно–обменни, на опорно-двигателния апарат и др. Извори с топла минерална вода, които могат да имат стопанско значение, се намират в с. Бързия, а също в селата Боровци и Замфирово община Берковица.
Почвите имат ясно изразено зониране в посока север-юг. Дунавската равнина се характеризира с плодородните черноземни почви, в Предбалкана са разпространени сиви горски почви, а в Старопланинската част - кафяви горски и планинско-ливадни почви. Характеристиките на преобладаващата част от почвите са много благоприятни за развитие на основните отрасли на земеделието и животновъдството. В община Берковица има специфични благоприятни условия за отглеждане на ягоди и малини.
Полезните изкопаеми в областта са с местно значение, предимно строителни материали - варовик, индустриални минерали, гранит, диабази. В община Чипровци има флуоритово находище.
Проучено е находище на лигнитни въглища в Ломския въглищен басейн между реките Цибрица и Лом, на площ около 300 кв.км, които са с ниска калорична стойност и не се експлоатират. Железни, сребърни и оловни руди има в община Чипровци /Стара планина/, където добивът е прекратен, медни, сребърни и златни – при селата Говежда, Дива Слатина, Дълги Дел и Копиловци.
С по-голямо стопанско значение са залежите на глини и мергели. Находища на огнеупорни глини има при с. Клисурица и при с. Долна Рикса. На територията на областта действат кариери за открит добив на строителни материали - варовик, пясък, глина, баластра.
Като цяло количеството и качеството на полезните залежи не позволяват развитието на добивни производства със сериозно стопанско значение.
Горско богатство включва масиви от бук, дъб, цер, бял бор, черен бор и смърч. Разпространени са много билки, някои от които са жълт и червен кантарион, риган, маточина, бял равнец, липа, черен бъз, черен и червен глог, червен божур и др. В горите на Старопланинските склонове се срещат характерните за този географски пояс разнообразни животински видове. Разпространени са сърна, благороден елен, елен лопатар, дива свиня, заек, фазан. По отношение на животинския свят Дунавският район е забележителен с богато видово разнообразие на птици. Установени са над 100 вида птици, по-голямата част от които са постоянни, а други са преминаващи.

Дата: 2 ноември 2009 Виж още...