ДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

БРОЙ НА НАСЕЛЕНИЕТО
Към 01.02.2011 г. населението на област Монтана е 148 098 души, което представлява около 2,0% от общото население на страната. По брой население област Монтана се нарежда на 18 място сред областите в България.
Данните от последното преброяване показват, че област Монтана е една от трите области, засегнати в най-голяма степен от обезлюдяване /като преди нея са само областите Враца и Видин/.
В периода между двете преброявания 2001 – 2011 г. населението на област Монтана намалява с 34 160 души, което представлява средногодишен темп на намаление от 1.75%. /За страната средногодишния темп на намаление за този период е 0,7%./
Повече от половината от намалението на населението (57,8%) се дължи на отрицателния естествен прираст (повече починали от родени лица). Другата половина се дължи на вътрешната и външната миграция, като вътрешната миграция /изселването на населението от област Монтана към София и другите големи градове/ е почти два пъти /1,7 пъти/ по-голяма от външната.

Фиг. 1

Демографска характеристика

Тенденция за намаляване броя на населението през 2011 година спрямо 2001 година  има във всички общини на област Монтана. С най-малък процент на обезлюдяване е община Монтана – 12,3. Следват  община Вършец и община Берковица – с около 17%.

ВЪЗРАСТОВО – ПОЛОВА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО
Към 01.02.2011 година мъжете в област Монтана са 72 841души (48.8%), а жените –  75 257 (50.2%), или на 100 мъже се падат 103 жени. Жените са преобладаващата част от населението във всички общини с изключение на община Георги Дамяново.
Общо за област Монтана към 01.02.2011 година съотношението между мъжете и жените във възрастовата граница до 60 години е в полза на мъжете. С увеличаването на възрастта се наблюдава по-висока смъртност при мъжете, която довежда до промяна в половата структура в полза на жените.
Данните от последното преброяване на населението показват, че в област Монтана продължава процесът на демографско остаряване, изразяващ се в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване дела на населението на 65 и повече години.
 За първи път от преброяванията след 1965 година към 01.02.2011 година се констатира увеличение на дела на населението във възрастовата група 15 – 64 години. Спрямо 2001 г. този дял е нараснал с 1.2% и от 62.5% е достигнал 63.7%.           

НАСЕЛЕНИЕ ПО СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ
При последното преброяване беше установено, че към 01.02.2011 година от общо 148 098 човека, живеещи в област Монтана, 54 028 (36,5%) са неженени/ неомъжени, 65847 (44,5%) са женени/ омъжени, 19 693  (13,3%) са овдовели и  8 530 (3,5%) са разведени лица.
Най-общата тенденция в структурата на населението по семейно положение за изминалите 10 години се изразява в намаляване дела на женените/ омъжените лица за сметка на неженените/ неомъжените лица и на лицата в съжителство без брак. Около два пъти се увеличава делът на лицата, които живеят в семейно съжителство, без сключен юридически брак – от 4,4% през 2001 г. той достига 8,3% през 2011 година.
От всички съжителства без брак 67,5% са сред младите възрастови групи от 16 до 39 години. С увеличаване на възрастта този дял намалява и сред населението на 40 – 49 годишна възраст той е 11,6%,  а сред лицата над 50 годишна възраст – 10,1%.   
Общините с най-висок относителен дял на лицата в съжителство без брак в област Монтана са Бойчиновци (12,1%) и Якимово (10,2%). Най-нисък е този относителен дял в Чипровци (3,4%) и Георги Дамяново (4,8%).

НАСЕЛЕНИЕ ПО ОБРАЗОВАНИЕ
Данните от преброяванията на населението в България дават възможност да се характеризира както образователното равнище на населението към годините на преброяванията, така и тенденциите в неговото изменение.
Към 01.02.2011 година броят на лицата с висше образование в област Монтана е 17068 човека, или всеки осми (12.2%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване, относителният дял на висшистите се увеличава с около 3 процентни пункта.
Лицата, завършили средно образование в област Монтана са 63 538, което представлява  45,5% от населението на 7 и повече години. През 2001 година населението от тази група е било 36,6%.
    За последните десет години намалява относителния дял на населението със завършено основно образование от  31,9%  на 27,6%, както и на хората с начално образование – от 13,9 на 8,7%.
Значителни са различията в образователната структура на населението от област Монтана по местоживеене – почти 2/3 от жителите на градовете (66.3%) са със завършено най-малко средно образование, докато за жителите на селата този относителен дял е едва 42.8%.
За пръв път при настоящото преброяване е включена категорията „никога не посещавали училище”. Броят на тези лица в област Монтана към 01.02.2011 година е 1115, или 0.8% от населението на 7 и повече навършени години. Малко повече от една четвърт от тях или 299 човека са на възраст до 29 години. Различия има не само по възраст, но и според самоопределението им по етноси. Около 3,4 % от определилите се като роми на възраст 7 и повече години никога не са посещавали училище. При лицата от тази възрастова група, самоопределили се като българи, този процент е по-малко от  0,4.

ЕТНО-ДЕМОГРАФСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НАСЕЛЕНИЕТО
Етно-демографските признаци са традиционни за преброяванията в нашата страна. При преброяването към 01.03.2011 година са приложени са принципите и препоръките на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:
•Доброволност на отговорите.
•Самоопределение.
•Възможност за свободно записан отговор при самоопределение в групата други.
•Възможност да не отговорят на въпроса.
Лицата от област Монтана, които са се възползвали от правото на доброволен отговор на въпроса за етническо самоопределение, са 96,9 % от населението на областта. От тях 828 човека са отговорили, че не се определят.Около 4600 лица не са пожелали да отговорят на въпроса за етническата си принадлежност.
Установилите се  демографски тенденции и засилена емиграция през последните 20 години се отразяват върху броя на всички етнически групи в областта, в резултат на което не настъпват съществени изменения в етническата структура на населението в годините между последните две преброявания:

Таблица 2

 Структура на населението на област Монтана по етнически групи /проценти/

Години на преброяванеБългарскаТурскаРомскаДругаНе се самоопределям
200186,420,1312,50,360,59
201186,310,1212,70,290,58

Българската етническа група обхваща 123820 или 86,3% от лицата, доброволно декларирали етническото си самоопределение. Българската етническа група преобладава във всички общини като в Чипровци и Георги Дамяново деклариралите принадлежност към българската етническа група са съответно 98,7% и 98,0%.
Ромският етнос традиционно е втората по численост етническа група в областта и наброява 18 228 души, според самоопределянето на лицата, с относителен  дял  от 12.7 %. Монтана е областта с най-голям дял на  ромския етнос в  страната, следвана от област Сливен – 11.8 %, Добрич – 8,8 % и Ямбол – 8,5%.
Майчиният език е вторият традиционно изучаван при преброяванията етнодемографски признак.
Българският е майчин език за 125499 души, или 86.4% от населението, ромският – за 16250 души, или 11.3% от лицата, отговорили на този доброволен въпрос в област Монтана. Турският е майчин език само за 274 души или 0,2% .
Другият традиционно изучаван при преброяванията етнодемографски признак е вероизповеданието.
От общото население на област Монтана 11923 души или 14,9% са се възползвали от правото си да не отговарят на въпроса.
Резултатите от преброяването на населението показват, че източноправославното християнско вероизповедание е най-разпространеното в област Монтана. Лицата, самоопределили се към него са 100571 души, или 73.9 % от лицата, отговорили на въпроса.
На следващо място преобладават лицата посочили протестантско вероизповедание – 2740 човека или 2 % от отговорилите.
Католическото вероизповедание изповядват 438 души или само 0.3% от отговорилите.  Мюсюлманско вероизповедание имат 97 човека от област Монтана или 0.1%. Друго вероизповедание извън посочените по-горе са определили, че изповядват 164 човека.
От отговорилите на въпроса за вероизповеданието 136 175 души от област Монтана  14842 лица (10.9%) са посочили, че нямат вероизповедание и 17323 (12.7%) не се самоопределят.

ИКОНОМИЧЕСКА АКТИВНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО
Икономическата активност е една от основните характеристики на населението.
Данните от последното преброяване потвърждават тенденцията за непрекъснато намаляване на броя на икономически активното население в областта.
През последната седмица на месец януари 2011 г. в област Монтана има 60 045  икономически активни лица на възраст между 15 и 64 години, което представлява 63,6% от населението в тази възрастова група.
От общия брой икономически активни лица 54,1% са мъже. Съотношението между активните мъже и жени на 100 икономически лица не се е променило през последните десет години.               
Общо за област Монтана коефициентът на икономическа активност възлиза на 63,6% при 65,3% за страната. Коефициентът на икономическа активност е изчислен като отношение на броя на икономически активните лица към населението във възрастовата група 15-64 навършени години. По този показател област Монтана се нарежда на 14-15 място в страната.
В област Монтана към края на януари 2011 година най-голям е броят на заетите лица в сектор “Услуги” – 20 802 човека, като една трета от тях се занимават с търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети. На следващо място за заетите в сектор “Индустрия” – 15485 души, от които в промишлеността – 11825 човека, в строителството – 2 230 души.